Бетон.
29/03/2012
* * * * *
Градът се буди,
слънцето огрява бетона.
Aроматът на кафе
пропива се в дрехите.
Уличните лампи
заспиват дневен сън.
Хиляди хора –
частици, мравки, точици,
будят се, разхождат се, бързат, работят, изнервят се, почиват, пушат, пият.
Сякаш нямат време
за малките неща.
А аз стоя на облак
и ги гледам.
Следя ги.
Смея се.
Мечтая.
Чувствам.
Не за мен – за тях го правя.
Bobby, out!
Веранда.
04/03/2012
Красива пасторална картина – гора, поляна и езеро. До езерото – къща. На верандата – два стола, на които седят мъж и жена.
– Знаеш ли… изморих се. – казва тя.
– Измина толкова време, а нищо не се е променило. – отговаря той.
– Именно. Вече започва да ми тежи. Тежи ми, но точно това ме крепи жива.
– Какво имаш предвид?
– Преди години, когато за пръв път усетих това чувство, всичко беше по-леко. Но въпреки това, нещо ми липсваше – нямаше го това спокойствие. А спокойствието тежи. И носи умора.
– Нима съжаляваш?
– Не, как бих могла… никога не ще съжалявам, че те обичам.
Той се наведе и я целуна. Устните им се разделиха с усмивка. Тя отпи от чая си и се загледа в синьото небе. Той сведе глава и се замисли, че не би могъл да живее без нея.
Кучето спеше в краката им, свито на кравай.
Bobby, out!
Поглед назад.
19/02/2012
* * * * *
слънцето показва се
зад облаците.смях кънти
на улицата.снегът топи се
и отива си,
като студът
в сърцето.аз и ти
стоим вкъщи
и разказваме истории
за отминалите дни.животът продължава,
а умът ти шепне:
“затвори тази врата”.Bobby, out!
11AM - от Боби Петров 